Кейн: Най-сетне маските паднаха. Конците на куклите вече се виждаха, а ръката на главния кукловод бе разобличена. Най-иронично от всичко бе последния дар, поверен ми от Разиел. По-мощен от меча, който сега помещаваше душата му, по-силен дори от посоката, в която ме тласна неговата саможертва – първата горчива нотка на онази ужасна илюзия – надеждата.

Continue reading “Епилог – Заветът на Кейн: Неподчинение” →