“Пещерата” – история за оптимизма в (горе-долу) две изречения

 

Това е една от онези истории, които никога няма да ми писне да преразказвам.

През 2010 г. с група приятели посетихме пещерата “Бачо Киро” край Дряново. Там има зала, в която се намира една много интересна стена. По старо поверие стената изпълнява желания. Ако притиснеш монета към подобната на глина повърхност и монетата не падне, желанието ти ще се сбъдне.
Всеки от нас се бръкна за стотинки, намисли си желание и заедно пристъпихме към стената. Кой какво си пожела и чия монета остана залепена не е от значение. Тази история не е за това. Тя е за нещо далеч далеч по-важно.

С част от компанията се облегнахме на един от парапетите в залата. Ани и Кристина упорито останаха пред стената, за да се уверят, че надеждите им няма да са напразни.

Случвало ли ви се е някога звуците около вас да утихнат, като в сън, когато нещо истинско се случва наблизо? За следващите няколко мига, като че ли всичко в залата спря, за да чуе Крис и Ани.

– Погледни колко много потъпкани мечти – каза Кристина, загледана в падналите по пода монети.
– Така е – отвърна Ани с усмивка и високо вдигната глава, отправила поглед някъде нагоре по стената. – Но виж само колко много хора не спират да мечтаят…