В част I от поредицата за стихосбирката на Лия Валс “Говори ми, любов” представихме произведението “Приятелството”.

В днешната публикация ще отскочим до другата крайност на спектъра. Ще чуете за завистта, омразата и човешката злоба.

Текст:

Напразно

И тук, и там гъмжи от змии,
излезли са от моя сън
и съскат, и са мераклии
да са царе в прояден пън.
Нима не знаят те, горките,
че от омраза няма сън
и са осъдени да плюят
отрова в себе си, а не навън.
Не знаят те, че съвестта им
ще ги запрати в ад и мрак,
и ще преглъщат свойта злоба,
а мене ще ме има пак.

Ако желаете да научите повече за “Говори ми, любов” и предстоящите планове на Лия Валс, посетете, харесайте, и оставете своите коментари на Фейсбук страницата ѝ на този уеб адрес.